Старобългарски речник
ожвт 
ожвт -ожвлѭ -ожвш св Вдъхна живот някому, възвърна към живота, оживя, съживя, възкреся легъко бо ома твома влко. ѹмрътвт ꙇ ожвт. нꙁъвест въ адъ. ꙇ пакꙑ вьꙁвест СЕ 78b 23 сті же отъпадъше рѣшꙙ ... мꙑ же не отъстѫпмъ отъ тебе доньдеже ожвш насъ С 77.3 тъ бо рее ... аꙁъ смъ господь богъ вашъ ... аꙁъ ѹморѫ  ожвьѭ.  нктоже стъ же ѹбѣжтъ рѫкѹ мою С 263.6 господь же нашъ їсѹ хъ ... дьштерь архсунагога. ѹмъръшѫ ожвлъ С 480.27 Образно. мрътвъ грѣхꙑ сълѣꙁъ. ꙁлаꙁш ожвленъ правꙿдоѭ. аще бо съобраꙁенъ бꙑстъ подобю съмрът самого спса.  въскръсенꙗ съподобш сѧ Х IВа 22 СЕ С ХЛ Гр ζωοποιέω ἀναζωοποιέω ζωόω Нвб оживя ОА ВА АК НТ НГер ЕтМл ДА Срв оживея, оживявам ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА