Старобългарски речник
ожент сѧ 
ожент сѧ -оженѭ сѧ -оженш сѧ св За мъж — встъпя в брак, оженя се, задомя се бѣ же въ насъ седмь братрѩ. ꙇ пръвꙑ ожень сѧ ѹмьрѣтъ. ꙇ не мꙑ сѣмене. остав же женѫ своѭ братрѹ своеумѹ М Мт 22.25 З тъ бо родъ посълавъ ѩтъ оана. ꙇ съвꙁа  въ темьнц. ꙇродѣдꙑ рад женꙑ флпа братра своего. ѣко ожен сѧ еѭ М Мк 6.17 З А ꙇ гла мъ. же аште пѹсттъ женѫ своѭ. ꙇ ожентъ сѧ ноѭ прѣлюбꙑ твортъ на нѭ М Мк 10.11 З Изч М З А Гр γαμέω Нвб Вж. при ожент