Старобългарски речник
одъждат 
одъждат -одъждаѭ -одъждаш несв Оросявам, напоявам с дъжд днⷭ҇е. ѡблац дьждевьн. съ нбесе на кꙑ дьждь праведънꙑ одьждаѭтъ. днⷭ҇е. слъньце не ꙁаходꙙщее. свѣтомь вꙿсь мръ оꙁар СЕ 1b 23 Изч СЕ Гр δροσίζω одьждат Нвб Вж. при одъждт