Старобългарски речник
одолѣт 
одолѣт -одолѣѭ -одолѣш св Победя, надвия, надделея, взема надмощие  вьскра весь народъ вьпѧ прьвꙑмъ гласомь. днꙿ бъ кононовъ бъ кононовъ одолѣ С 36.23 а аште  днъ б бꙑлъ ѹдмꙑ. довьлѣаше наше слѣ одолѣт. а не нъ толко множьство С 82.29  рее. цасарѹ. отврьꙁ цръкв правовѣрънꙑхъ.  одолѣш врагомъ твомъ.  въꙁвратш сꙙ съ мромъ С 192.9 дрѹꙁ же скѹшаѭште ꙗкоже не матъ съдолѣт. а вѣровавъше жьдѣахѫ ꙗко  томѹ ꙁьлѹ оделѣт матъ стꙑ кононъ С 36.3 ꙗкож(е бо крь)щен (҃м дн) скꙋшаемъ бꙑстъ. не ꙗко ҃ прѣжде сего одолѣт не можааше Х IВб 25 с хъ ѡделѣ БН С Х БН Гр νικάω καταπαλαίω περιγίγνομαι περίειμαι [εἶναι] оделѣт ѡделѣт Нвб одолея ВА БТР АР оделея НТ НГер ЕтМл РРОДД ДА Срв [пре]одолея