Старобългарски речник
обѫхат 
обѫхат -обѫхаѭ -обѫхаш несв Имам обоняние, помирисвам, усещам миризма алеѯандръ рее. ѹждѫ сꙙ како ... ѹбо могѫтъ с боꙁ бꙑт. н вдꙙште н осꙙꙁаѭште. н обѫхаѭште.  къ тѣмъ пргваждаш сꙙ С 163.23 Изч С Нвб Срв нюхам диал ДА