Старобългарски речник
обѧщрень 
обѧщрень -ꙗ ср Избухване, кипване, пламване [образно] нъ то протвѫ томѹ трьпѣлвꙑ тъштвꙑ на млость. а поꙁдьнъ на гнѣвъ. тръптъ вьꙁбѣсьнѣвъшмъ. цѣлтъ отъвѣтомъ обꙙштрен С 330.29 да бꙑхомъ обꙙштрен гнѣва. потѣштл  ѹставл С 407.2 Изч С Гр φλεγμονή οἴδημα обꙙштрен Нвб Ø