Старобългарски речник
обѧꙁань 
обѧꙁань -ꙗ ср Превръзка за челото, венец; диадема вьса тварь ꙗко  обꙙꙁань повѣдь обностъ С 509.18 Изч С Гр διάδημα обꙙꙁань Нвб Срв объзен ’обшит поръбен по края’ прил ДА