Старобългарски речник
обѣшат 
обѣшат -обѣшаѭ -обѣшаш несв обѣшат трѫсомь κρεμνάω σεισμῷ Разклащам, разтърсвам, люлея ꙁемⷧѣ ꙁꙑблѫшті сѧ мѧтетъ. ꙇ обѣшаетъ трѫсомь. обѣшъшѧѩ на крстѣ гь К 11b 4 Изч К Нвб Ø