Старобългарски речник
обѣтовань 
обѣтовань -ꙗ ср Обещание, дадена дума [образно] тако подобааше пострадат хѹ.  въскръснѫт отъ мрътвꙑхъ ... ꙇ отъпѹштеню грѣховъ въ вьсѣхъ ѩꙁꙑцѣхъ ... ꙇ се аꙁъ посълѭ обѣтован отца моего М Лк 24.49 З А аврамъ два снꙑ мѣ. еднъ отъ рабꙑ. а дрѹгꙑ отъ свободнꙑѧ. же же отъ рабꙑ по плът род сѧ. а еже отъ свободнꙑѧ обѣтованемъ Е 27б 8—9 Обричане, клетва, обет. бже жвотъ моі сповѣдѣхъ тебѣ. положілъ есі слъꙁꙑ моѩ прѣдъ собоѭ. ѣко вь обѣтовані твоемъ СП 55.9 Монашески обет. гі ꙇꙁбавльшааго ... раба твоего сего. ѡтъ сѹетънааго жтѣ сего мра. ꙇ прꙁъвавъ ꙶ въ стое се обѣтоване. съподоб  жт достоно. аћлскѹмѹ жтью СЕ 81а 22 съвъкѹп давъше сѧ емѹ даръ ... ꙇ еднаьное се. ꙇ аћлское обраꙁъное обѣтоване. недвжмо. основано. на акротомѣ СЕ 93b 16 въꙁлагат [даꙗт] обѣтованьꙗ ἐναποδίδωμι τὰς συνϑήκας, δίδωμι συνϑήκας При църковния обред приемане на монашество — давам обет блюд ѧдо. каковаа обѣтованѣ даеш бѹ. аћл бо прдѫ напсаѭще сповѣдан твое се СЕ 87b 1—2 на негоже оца обѣтованѣ твоѣ въꙁлагаеш. пръвое  послѣдьнее сповѣдане. танꙑ срцю СЕ 92а 8 М З А Е СП СЕ Гр ἐπαγγελία ἐπάγγελμα обѣтован обѣтоване Нвб обетование остар ОА ВА