Старобългарски речник
обѣст сѧ 
обѣст сѧ -обѣшѫ сѧ -обѣсш сѧ св обѣст сѧ вꙑ κρέμαμαι τῷ τραχήλῳ Хвърля се някому на шията, овеся се въ кꙑхъ мѣстѣхъ жвеш повѣждъ. да тамо прдѫ. т обѣшѫ сꙙ вꙑ тво С 242.12 Изч С Вж. при обѣст Нвб