Старобългарски речник
обьщь 
обьщь -ꙗ ср Приобщаване, присъединяване, участие в нещо ꙁьр бо колко тъгда ꙁведе отъ юднꙑ дѹшꙙ. бесѣдован обꙑа. обьшт же на трепеꙁѣ С 411.29 Изч С Гр κοινωνία обьшт Нвб Срв общност ж ОА ВА ЕтМл БТР АР