Старобългарски речник
обьщьнъ 
обьщьнъ -ꙑ прил Съпричастен, свързан не бо сꙙ їѡсфе. прѧ женѫ с. не бракѹ обьштънѫ. нъ божхъ танъ стронѫ. женѫ т мѣн҄ѫ нъ отьць нѣс С 242.21—22 Изч С Гр κοινωνία обьштънъ Нвб Срв общник м ВА