Старобългарски речник
обьщт 
обьщт -обьщѫ -обьщш св Приобщя, присъединя сего дѣлма не тъѭ самъ прде. нъ  насъ же тако твормъ. свомѹ мен обьштꙙ нареенꙗ. блажен бо рее сьмраѭшт. ꙗко то сꙑнове бож нарекѫтъ сꙙ С 423.11 Изч С Гр κοινωνὸν ποιέω обьштт Нвб Срв [при]общя св [при]общавам несв ОА ВА БТР АР