Старобългарски речник
обътещ 
обътещ -обътекѫ -обътееш св За слух, мълва и под. — разпространя се, обиколя, обходя, премина а по стнѣ желаѭштемъ вдѣт хрстосова страстотрьпьца. прослѹт бо мѫенꙗ го ѹже по вьсе ас.  бъхма по вьсе вьселенѣ обьтекло бѣаше С 117.8 Изч С Гр διατρέχω обьтещ Нвб обтека остар диал ОА НТ НГер ЕтМл РРОДД ДА