Старобългарски речник
объсѣнт 
объсѣнт -объсѣнѫ -объсѣнш св Осеня, завладея, обхвана дхъ стꙑ вьндетъ въ тꙙ  сла вꙑшьнꙗаго обьсѣнтъ тꙙ С 10.25 Изч С Гр ἐπισκιάζω обьсѣнт Вж осѣнт Нвб Срв обсеня диал ОА ДА обсен ’сянка’ диал НГер ЕтМл