Старобългарски речник
объстоꙗт 
объстоꙗт -объстоѭ -объстош несв Обграждам, обсаждам егда же ѹꙁьрте объстомъ во мъ. тогда раꙁѹмѣете ѣко прблж сѧ ꙁапѹстѣн емѹ М Лк 21.20 Прич. сег. деят. като прил. объстоѩ περιεστώς Който е обиколил, обкръжаващ, насъбрал се около някого слꙑшавъ же стꙑ бж мѫенкъ объстоѧштꙙѧ народꙑ глагол҄ѫштꙙ. ꙗко вовода вьлѣꙁе вь корабь ... въста С 150.16 Изч М З С Гр κυκλόω Нвб обстоя св обстоявам несв ЕтМл