Старобългарски речник
обрѣменꙗт
обрѣменꙗт
-обрѣменꙗѭ
-обрѣменꙗш
несв
Обременявам, натоварвам с грижи, мъки
же плодънꙑмъ словомъ дѣломъ. на жт въꙁдръжанꙿно нꙗаше. н обрѣмьꙗѧ [погр. вм. обрѣменꙗѧ] хъ праштаѧ прѣбꙑват. н беꙁъ скѹшенꙗ. нъ по малѹ ведꙑ ѧ
С
280.1
Изч
С
Гр
καταφορτίζω
Вж. при
обрѣмент
Нвб