Старобългарски речник
обраꙁьнъ 
обраꙁьнъ -ꙑ прил Символичен, алегоричен, фигуративен сего раді на сеі трапѣꙁѣ. бꙑваетъ пасха ꙇ обраꙁънаѣ ꙇ стіннаѣ К 7а 11 Срв. С417.30 сце  хс сътвор на то трепеꙁѣ.  обраꙁьнѫѭ пасхѫ нарьта  стньнѫѭ прлож С 418.3—4 Изч К С Гр τοῦ τύπου τυπικός обраꙁънъ Нвб Срв образен ОА ВА БТР АР