Старобългарски речник
обрадовань 
обрадовань -ꙗ ср Радост, възрадване ѡ обрадовань намъ вꙿсѣмъ намъ. ꙇ поклонене стѹмѹ мен. гю помол СЕ 61а 1 Изч СЕ Нвб Срв обрадван прил диал ЕтМл ДА