Старобългарски речник
обльꙗт 
обльꙗт -облѣѭ -облѣш св Облея, залея, покрия [образно] раꙁорілъ есі отъ оштені его. прѣстолъ его на ꙁемлі повръже. ѹмаллъ есі день врѣмені его. облѣлъ  есі стѹдомь СП 88.46 Изч СП Гр καταχέω Нвб облея НТ НГер ЕтМл БТР АР ДА обливам ОА