Старобългарски речник
обль 
обль -ꙗ ср Образ, подобие бъ еднъ естъ сътворе вꙿсѭ тварь ... нъ самъ сꙑ наѧло вꙿсемѹ ... въ обль своемь. съпрсносѫщьнѹмѹ. беꙁврѣменъно. бесконеьно СЕ 67а 8 Изч СЕ Нвб обличие остар ОА ВА