Старобългарски речник
облховат сѧ 
облховат сѧ -облхѹѭ сѧ -облхѹш сѧ св Лиша се, загубя ꙁалаꙁъ же мат(ъ) прьв(ьі)() велкъ. ꙗко гꙗ облхова с.  братьн ст. несътворенꙗ дѣльма бж вол. са(м)ъ с отълѫвъ ЗЛ Iа 10 Изч ЗЛ Гр ἀπαλλοτριόομαι Нвб Срв олихнувам ’за валеж — спирам, преставам’ диал ДА