Старобългарски речник
облаженъ
облаженъ
-ꙑ
прил
Блажен, честит
съкаꙁан облаженааго дауда ... како даудъ въ ѹбство любодѣство въпадъ. въ ꙁьлѣ прѣбꙑвааше несповѣдꙑ сꙙ
С
359.14
бѫдѣте прсно новосьвѣтьн. да достон бѫдете облаженѹѹмѹ ономѹ гласѹ
С
508.3
Изч
С
Гр
μακάριος
Нвб
Срв
блажен
ОА
ВА
РБЕ
