Старобългарски речник
облаженкъ 
облаженкъ -а м Блажен, свят човек, светец  свѣтѹ ведѫштѹ прведе въ велкѫѭ лаврѫ свꙙтааго отца нашего савꙑ ... бꙑвъ ѹбо въ велцѣ лаврѣ. обрѣте облаженка савѫ дрѹжнꙑ прбравъша рн рънорꙁьць С 283.7 Изч С Гр μακαρίτης Нвб Срв блажен