Старобългарски речник
обльнѣ 
обльнѣ нареч Изобилно, в изобилие сьде же  не на ѹспѣхъ сѫштаꙗ.  обльнѣ трѣбѹѭштмъ сѫштаꙗ стьштаѭштѹ. мѣахѫ бо масло не обльно же тѣмꙿже  мѫꙙтъ сꙙ С 370.25—26 Изч С Гр δαψιλῶς Нвб Срв обилно, [из]обилно