Старобългарски речник
нѣкъгда 
нѣкъгда нареч 1. Някога, отдавна в миналото аꙁъ же молхъ сѧ о тебѣ да не оскѫдѣатъ вѣра твоѣ. ꙇ тꙑ нѣкъгда обраштъ сѧ ѹтвръд братрѭ твоѭ М Лк 22.32 З ꙁане  ьстънꙑ цѣсарь костантнъ. поꙁдѣ нѣкъгда божьствънꙑмъ дѹхомъ вьсеѧ насел҄енꙑѧ цѣсарꙿства С 186.4 смъ поꙁдѣ нѣкъгда въ слѹха въшедъшемъ. мѣн҄енааго ьстьнааго костантна цѣсара. не прѣꙁьрѣ нъ кнгꙑ напсавъ С 188.12 гоже распꙙшꙙ нѣкъгда ꙗко достона съмрьт сѫшта ... ждове С 216.3 ꙗкоже нѣкъгда нѣкто саак҄ менемь. тꙙжестѭ пльтолюбвааго бѣса велм съдръжмъ С 276.9  въспомꙙнѫвь бꙑвъше мѹ вдѣн нѣкъгда о прѣподобьнѣѣмъ їѡанн С 293.8 2. Някога, в бъдеще, в някой следващ момент ов ѹбо бѣжаахѫ въ горꙑ. ов же на селѣхь сѫште таꙗхѫ сꙙ ... ождаѭште. да некъл нѣкъгда  т съподобꙙтъ сꙙ прославт ба С 98.12 Изч М З С Гр ποτέ Нвб някогда остар ВА някога ОА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА