Старобългарски речник
нѹдьма 
нѹдьма нареч Принудително, по принуда нктоже нѹдьма бꙑваатъ добръ С 414.2 глагол҄ꙙ ꙗко їѡсфъ нѹдъма бѣ добръ  бе ꙁълоб С 365.14—15 аще кꙿто нѫдьм клънетⷭ҇ъ. в лѣⷮ҇ да е҃. покаетъⷭ҇ СЕ 102b 3 Изч СЕ С Гр ἀπὸ ἀνάγκης ἀνάγκῃ нѹдъма нѫдьм Нвб Ø