Старобългарски речник
нѹдт сѧ 
нѹдт сѧ -нѹждѫ сѧ -нѹдш сѧ несв Стремя се, старая се отъ тол црстве бже. благовѣствѹетъ сѧ. ꙇ вьсѣкъ вь н҄е нѫдтъ сѧ З Лк 16.16 ї нѫждаахѫ сѩ скѫщеі дшѩ моеѩ. ї скѫщеі ꙁъла мнѣ СП 37.13 Срв. СЕ75b 5 т кꙿто хоштетъ о томь пꙑтат нѹдꙙ сꙙ. а не по свꙙтꙑмъ ходꙙ словесемь. то  стьствꙗ. а словеса мже сꙙ кꙑтъ С 338.9  плѣвелъ нѫдте сѧ (вм. нѫдт сѧ, Минчева, с. 144) пшенца мьнмъ бꙑт. обраꙁъмь ѹбо къ пшенц ѹподобл҄ѣꙙ сѧ отъ въкѹшенꙗ же расмотрьлвꙑм ꙁъоблаемъ Х II Аа 13—14 Изч З СП СЕ С Х Гр βιάζομαι ἐπαναγκάζω нѫдт сѧ Нвб Срв нуждая се ОА АК БТР АР