Старобългарски речник
ноꙁдр 
ноꙁдр - ж мн Ноздри ѹш їмѫтъ ї не слꙑшѩт. (!) ноꙁдрі мѫтъ  не обонѣѭтъ СП 113.14 Срв. С104.4 смрадъ бо съжеженꙗ ю ште въ ноꙁдрехъ мохъ стъ С 198.21 въꙁбѣсвъше сꙙ велм вльсв. повелѣшꙙ прнест олово  растопвъше въꙁліꙗт на о.  въ ноꙁдр мѹ вълꙗт  въ ѹста  въ ѹш. да н слꙑштъ н глагол҄етъ С 264.22 гда въ матерехъ прьсехъ. дѹхъ тѫжааше болѣꙁнѭ. пргвожденъ. ноꙁдрьм не по нꙋ схождааше С 397.22 тѹ ѹбо пакꙑ ѧ старꙿца бѣсъ.  повръже го на ꙁем.  наꙙ ноꙁдрьм  ѹстꙑ глат хѹлꙑ С 554.1—2 Изч СП С Гр ῥίς μυκτήρ ноꙁдрі Нвб ноздра ед ноздри мн ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА