Старобългарски речник
новопрстѫпт
*новопрстѫпт
-новопрстѫплѭ
-новопрстѫпш
св
мин
деят
същ
новопрстѫпвъше
м
мн
οἱ ἀρχάριοι
За монаси, членове на манастирското братство — новопостъпилите, приетите наскоро
блаженкъ ѹбо сава того прмъ. прѣда стротелю манастꙑръскѹѹмѹ. акꙑ нѣкого отъ новопрстѫпвъшхъ повелѣват мѹ да слѹжтъ
С
283.14
Изч
С
Нвб
Ø