Старобългарски речник
нкътоже 
нкътоже местоим прил Никой ꙇ отврѣсте сѧ ма о. ꙇ ꙁапрѣт ма съ глѧ. блюдѣта да нктоже не ѹвѣстъ М Мт 9.30 З А тъгда ꙁапрѣт ѹенкомъ свомъ. да нкомѹже не рекѫтъ. ѣко сь естъ съ хъ М Мт 16.20 ЗI въꙁведъше же о сво не вдѣшѧ нкогоже токъмо са едного М Мт 17.8А а о дьн томъ  о годнѣ то нктоже не вѣстъ. н анћл нбсц. тъкмо отцъ еднъ М Мт 24.36 З А СК Н ꙇ нкътоже не вълваатъ вна нова вь мѣхꙑ ветъхꙑ. аще л же н просадтъ вно ново. ꙇ вно пролѣетъ сѧ М Мк 2.22 З.Срв. Лк 5.37 М З ꙇ ꙁапрѣт мъ да нкомѹже не повѣдѧтъ. елкоже ꙇмъ тъ ꙁаповѣдааше. он пае ꙁлха проповѣдаахѫ М Мк 7.36 З А СК Б  отъвѣштавъ съ рее мъ. блюдѣте сѧ да нікто же васъ не прѣльстітъ А Мт 24.4 СК ба нктоже не вдѣ нїгдеже. аще любм сѧ бъ въ насъ пр(ѣ)бваетъ  люб его съвръшена естъ Е 36б 17 нкътоже бо естъ достонъ по лѣпотѣ тѧ вьсхвалт. тꙑ бо еднъ ес кромѣ грѣха  тебѣ сла СС IIа 7 нѣстъ бо гі рабомъ твомъ ... ꙇже съгрѣшшѧ къ тебѣ. млоствъ бѫд ꙇмъ. ꙇ намъ грѣшънкомъ. ꙁане нкътоже прѣдъ тобоѭ стъ бѫдетъ. ѣко еднъ день жвъ бѫдетъ СЕ 65b 20 вьсі ѹбо да прістѫпімъ. съ оіштеньемь ... не бѫді нкътоже сьде ꙇюда сꙑ. нꙇкътоже лѫкавенъ. нікътоже ліцемѣръ. нікътоже ѣда ꙇмꙑ К 8а 7—8, 8, 9 онъ же въꙁнкъ  вьꙁьрѣвъ не вдѣ нкогоже.  наꙙ пакꙑ тръꙁат хотꙙ брѣмꙙ накласт скотѹ свомѹ С 41.4 аꙁъ бо дѫ  бѫдѫ рьнорꙁецъ.  н къ комѹ же ньсоже рекъ. де вь пѹстꙑн҄ѫ къ блаженѹѹмѹ антоню С 169.17—18 їспросвъ хартѭ напса тако. днъ бъ савновъ їс҃ хс сь н҄мь нъ нктоже стъ С 152.16 М З А СК О Н Е СС СЕ К С МЛ Гр οὐδείς μηδείς τὶς след отрицание [μή τις, οὔ τις, οὐδέ τις, οὔτε τις, μηδέ τις, μήτε τις], ἄλλος след отрицание. нктоже нꙇкътоже нікътоже нкто же нкъто же нікто же Срв нкъто Нвб Ø