Старобългарски речник
нкол 
нкол нареч Никога аꙁъ сего жтꙗ не трѣбѹѭ. хрстосова жтꙗ рад. прѣходтъ бо  нкол прѣбꙑваатъ С 259.8 Изч С Гр οὐδέποτε. Срв. нколже Вж. при нколже Нвб