Старобългарски речник
нꙁъпаст 
нꙁъпаст -нꙁъпадѫ -нꙁъпадеш св Изгубя властта си, претърпя поражение, изпадна цѣсарьствова бо сьмрьть отъ адама до мѡусѧ. рекꙿше до ꙁакона ...  коньа сꙙ псан. нꙁъпаде сьмрьть до побѣжденꙗ С 352.2 Изч С Гр καταπίνομαι Нвб низпадна остар ОА ВА НГер ЕтМл АР