Старобългарски речник
нꙁъвѣст 
нꙁъвѣст -нꙁъвѣшѫ -нꙁъвѣсш св Спусна надолу някого не обрѣтъше кѫдѫ вънест () народомъ. въꙁлѣꙁъше на храмъ. сквоꙁѣ скѫдель нꙁъвѣсшѧ  М Лк 5.19 З А СК Изч М З А СК Гр καϑίημι Нвб Срв увеся, провеся ОА ВА БТР ДА