Старобългарски речник
нꙁъводт 
нꙁъводт -нꙁъвождѫ -нꙁъводш несв Водя надолу, карам, принуждавам някого да слезе долу  нꙁъводѧ въ адъ  въꙁводѧ. тꙑ своеѭ прѣмѫдростѭ. соꙁъдалъ ес ка. ꙇ пакꙑ вь ꙁемⷧ҇ѭ вьꙁвращаеш  СЕ 57b 17 Срв. СЕ64а 16—17 Изч СЕ Гр κατάγω Нвб Срв водя