Старобългарски речник
нестота 
нестота -ꙑ ж Нечистота, мръсотия горе вамъ кънжьнц  фарсе ѵпокрт. ѣко оштаате вьнѣщънее стькльнц. ꙇ паропсдѣ. ѫтрьждѫ же сѫтъ. плън хꙑштенѣ. ꙇ нестотꙑ М Мт 23.25 ЗI горе вамъ кьнжьнц  фарсѣ ѵпокрт. ѣко подобте сѧ гробомъ пованьненомъ. ꙇже вьнѣѭдѫ ѹбо сѫтъ красьн. вънѫтрьждѫ же плън сѫтъ кост мрътвꙑхъ. ꙇ вьсѣкоѩ нестотꙑ М Мт 23.27 ЗI Душевна нечистота, грях, прегрешение. отъ вꙿсѣхъ ѹбо хран сѧ. ѡть нхъже въходтъ грѣховънаа съмръть. любодѣане. мьже стꙑн тѣлесънаа скврънтъ сѧ. нестотꙑ СЕ 89а 11 любодѣанье же ꙇ вьсѣка неістота въ васъ да не іменѹетъ сѧ К 2а 33 Изч М З СЕ К Гр ἀκαϑαρσία [вар. ἀκρασία] неістота Нвб нечистота ОА ВА АК НГер ЕтМл АР Срв нечистотия НГер ЕтМл БТР нечистото ’смет’ ср ДА