Старобългарски речник
неѹдрьжаньнъ 
неѹдрьжаньнъ -ꙑ прил Невъздържан, който не може да бъде обуздан, ограничен ѹстав себѣ ꙁаконъ  правло. да вь мѣрѫ вьсе творш.  много съхран҄ен покаж о мьнмꙑхъ. не ѹдръжанънꙑхъ. подвгъ бо  брань сть нꙑнꙗшьн҄е жть С 497.2 Изч С Гр ἀδιάφορος не ѹдръжанънъ Нвб Срв удържа св ОА ВА БТР