Старобългарски речник
неѹгасамъ
неѹгасамъ
-ꙑ
прил
огнь неѹгасамꙑ
Калка от
[τὸ] πῦρ ἄσβεστον
Вечният огън, адът, пъкълът
сам сꙙ діꙗволѹ прѣдасте. не вѣровасте л бꙑт вьскрѣшеню мрътвꙑмъ. не вѣсте л ꙗко огню неѹгасамѹ бꙑт
С
107.19
прѣобдѣвъшѧѧ ꙁаповѣд го въвръжетъ въ огн҄ь неѹгасамꙑ
С
266.21
Изч
С
Нвб
Срв
неугасим
ЕтМл
АР
неугасващ
БТР