Старобългарски речник
нетѧжаньнъ 
нетѧжаньнъ -ꙑ прил В християнството — който е сътворен от Бога, без участието на човека слꙑшашꙙ по морѹ хожден. недѣлано внодат. нетꙙжаннѫѭ пштеѭ крьмл҄ен С 323.20—21 Изч С Калка от гр ἄμοχϑος нетꙙжаннъ Нвб Ø