Старобългарски речник
несътвор҄енъ 
несътвор҄енъ -ꙑ прил Който не е бил сътворен, направен от някого; несътворен праꙁдьнѹмъ ... вѣрѹѭште въ оца  сна  стааго дха. въ троцѫ дностьствьнѫ  несътворенѫ вѣрѹѭште о вьскрѣшен С 486.9 Изч С Гр ἄκτιστος Нвб несътворен ОА ВА БТР