Старобългарски речник
несъгонмъ 
несъгонмъ -ꙑ прил Недостижим, непостижим тѣмъ  днѣмъ поклон҄енмъ слѹжмъ. дно трьм сьставьн божьство. беꙁ наꙙла. бе сътворенꙗ. несъгонмо. н прѣмѣнмо С 327.27—28 Изч С Калка от гр ἀπέραντος Нвб Срв гоним ’желан’ ОА ВА БТР