Старобългарски речник
нерссъ 
нерссъ м ЛИ Нерсис [Нерс, Нарсин] — християнин, умр. мъченически с Йона, Варахисий и др. [ок. 326 или 330—331 г.] в Персия по времето на Шапур [Сапор] II [309—379г.]. Пр. на 28 март свꙙтꙑмъ же мѫенкомъ ꙁатворенꙑмъ въ тьмнц. мена сѫтъ с. ꙁандас. лаꙁаръ. мародас. нерсс. ла. марс. аввос. смводс. сава С 256.13 ꙁанда. лаꙁаръ нерссъ. ла. аввъ. марсъ. маруда. смбедс. сава С 271.7 Изч С Гр Νέρσης нерсс