Старобългарски речник
нераскаꙗньнъ 
нераскаꙗньнъ -ꙑ прил Който не се разкайва, не съжалява гі бже нашъ. вѣрънꙑ въ обѣтовань твоемь. ꙇ нераскааненъ въ всѣхъ дарохъ твохъ. ꙇ неꙁгланъ въ клюбь твоемь СЕ 98b 19 Изч СЕ Калка от гр ἀμεταμέλητος нераскааненъ Нвб Срв неразкаян ОА ВА