Старобългарски речник
нераꙁѹмьньнъ 
нераꙁѹмьньнъ -ꙑ прил същ нераꙁѹмьньн м мн οἱ ἀνόητοι Тези, които не разбират, не проумяват облен же сце нераꙁѹмьньнꙑ съпаса нашего богомь. прѣмлькошꙙ отъ пьрѣнꙗ. ꙁатвореномъ бꙑвъшемъ ѹстомъ хъ стноѭ С 331.18 Изч С Нвб Срв неразумен ЕтМл БТР АР неразумлив ОА