Старобългарски речник
нераꙁлѫмъ 
нераꙁлѫмъ -ꙑ прил Неотделим; който не може да се отдели, откъсне от нещо; неразлъчен же надъ вьсѣм бгъ. съ сꙑномъ  стꙑмъ  жвотворꙙштмъ.  нераꙁлѫмꙑ отъ бжѧ славꙑ С 144.12 стонкъ жвотворꙙштѹѹмѹ дхѹ. нераꙁлѫмаꙗ деснца отьа. жвꙑ обраꙁъ отꙋ подобю С 143.26 Изч С Нвб неразлучим остар ВА неразлъчим ЕтМл неразлъчен ВА ЕтМл БТР АР