Старобългарски речник
нераꙁдѣлмъ 
нераꙁдѣлмъ -ꙑ прил Неделим, който не може да се раздели въстан под отъсѫдѹ.  тꙑ бо о мьнѣ  аꙁъ о тебѣ. дꙿно  нераꙁдѣлмо свѣ тлште. тебе рад богъ тво. бꙑхъ сꙑнъ тво С 468.29 Изч С Гр ἀδιαίρετος Нвб неразделим ОА ВА ЕтМл БТР АР