Старобългарски речник
нераꙁдрѣшамъ 
нераꙁдрѣшамъ -ꙑ прил Неразкъсваем; който не може да се разкъса, развърже, разруши раꙁвръгꙑ ѫꙁꙑ съмрътънꙑѩ. нераꙁдрѣшаемꙑѩ. ꙇ верѣѩ адовꙑ. попъравъ множъство дхъ. прведꙑ себѣ. ст тѣло непороьно. ꙁа всѧ кꙑ СЕ 63а 23 Изч СЕ Гр ἄλυτος Нвб Срв неразрушим ОА ВА