Старобългарски речник
непрѣмѣньно 
непрѣмѣньно нареч Непримиримо вл҄ьнꙗѭштмъ отш.  невлънꙙште сꙙ прстанште. непрѣмѣнно. ненавдꙙштмъ рабомъ отънѫдь ходата род сꙙ С 251.22—23 Изч С Гр ἀδιάλλακτα непрѣмѣнно Вж. при непрѣмѣньнъ Нвб