Старобългарски речник
непрстѫпьнъ 
непрстѫпьнъ -ꙑ прил Недостижим, недостъпен  шестокрлатаа серафмь. ѡкръсть стоѩща. ꙇ летѧща. страхомъ непрстѫпънꙑѩ славꙑ твоеѩ. ꙁакрꙑваѭтъ сѧ СЕ 4а 20 влко гі бже нашъ. ꙇмѣѩ еднъ бесъмрътъство. жвꙑ въ свѣтѣ непрстѫпьнѣ. ѹмръщвѣѩ  жвѧ СЕ 57b 16 сътвор ѭ нестьлѣнью стоьнкъ ... демономъ гѹбтельство протвънꙑмъ сламъ непрстѫпънѫ. аћлъскъѩ крѣпост ꙇсплъненѫ СЕ 5а 8 еднъство бжства ... просто нераꙁдѣльно. ꙇ непрстѫпъно. ꙇмьже отъ мѫкꙑ ꙁбавлен бꙑваемъ СЕ 86а 21 Изч СЕ Калка от гр ἀπρόσιτος непрстѫпънъ Нвб непристъпен ОА ВА АК ЕтМл БТР АР