Старобългарски речник
непрмѣсьнъ
непрмѣсьнъ
-ꙑ
прил
В който няма примеси; чист
ꙁьрѧще бо ꙁемлѧ. недвжмꙑ. раꙁѹмѣемъ тѧ дръжѧщааго родъ непрмѣсънꙑ. такожде моръскаа страна
СЕ
1а 14—15
Изч
СЕ
Гр
ἀσύνοπτος
непрмѣсънъ
Нвб
Срв
примесен, смесен
ОА